Напоследък между нас възникват контакти, изискващи душевно, чувствено съединение, чрез които да започнем да общуваме не по въпросите на екологията, промишлеността, банковата система, образованието и здравеопазването, а да изградим добри човешки взаимоотношения – от сърце към сърце, от държава към държава.
Ако преди, поради безизходица сме живели като „ъглови квартиранти“ в един дом, събирайки се само за общата трапеза, то днес вече сме дотолкова зависими един от друг, че без добросъседски взаимоотношения животът ни ще се превърне в кошмар. Необходимо ни е само постигането на съгласие.
Това съгласие се нарича поръчителство. Ние сме длъжни да постигнем такова взаимно съединение, за да може всеки да почувства, че животът му зависи от останалите – подобно бойци от един отряд, които са изцяло зависими един от друг, и всеки разбира, че ако не помогне на другите, а те на него, то всички ще загинат.