Кризата засегна всички сфери в нашия живот, но трябва да подчертаем две от тях, които действително заплашват нашето съществуване – това са финансите и целия нарастващ дисбаланс в природата. Достатъчно е да погледнем на това, което се случи в Япония след земетресението. Природните катаклизми от миналата година струваха много по-скъпо, отколкото държавният дълг на Единна Европа, а по прогнозите на учените, загубите от стихийните удари през 2012 година превишават държавния дълг на САЩ.
Дисбалансът в природата се включва в проблема за общото равновесие. Но именно това човекът не може да разбере. Когато изчерпваме нефт, газ останалите полезни изкопаеми – ние дори не се замисляме за последствията!
Човечеството съществува върху тънка земна кора, обща за всички континенти, които, като кораби плават над бездънния океан. И върху тази ненадеждна основа ние живеем, считайки, че тя е твърда…
Но, според някои данни и изчисления, нивото на световния океан може да се повдигне с 20-30 метра. И каква територия тогава ще остане, и как ще живеем върху нея?
Ние сме пред прага на огромни катастрофи, но егоизмът просто ни затваря очите и ни превръща в свои малки, слепи, объркани роби. Ако не беше икономическата криза, и до последния момент ние нямаше да обръщаме внимание на нищо, както се казва: ”Веднъж се живее – да ядем и да пием, така и така утре ще умрем.”
Но проблемът е в това, че не утре, а още днес, сега, ние вече се намираме пред заплаха от взрива, който ще изведе населението на улиците. Тогава ще изчезне системата, чрез която властимащите могат да печелят, и целият този „пир по време на чума” ще се прекрати.
И затова, ние искаме още сега да започнем да подготвяме хората, водейки ги към това състояние, което днес трябва да цари между нас. Съвременната криза, всъщност е проява на всички пороци в нашите взаимоотношения. Ние повече не можем да продължаваме по пътя, по който сме поели преди около двеста години.