Тенденцията за развитие на природата е всеобща връзка, интегралност по целия свят. Затова трябва да се научим сами да израстваме към следващите стъпки, водещи към такава интегрална връзка, за да ги преминем леко и мъдро. Точно така, както готвим децата за живота, трябва сега да подготвим самите себе си за новия живот, който идва към нас. Това касае всички нива: отношенията в семейството, между съпрузите, с децата и с целия свят.
Ако се движим в съответствие с природата, с темпо, подходящо на природата, тогава никога няма да изпитваме страдания, и човечеството ще просперира през цялото време…
За да можем да се сдобием с успех в сегашния свят е необходимо хората, организациите да станат близки един с друг, да почувстват, че са свързани помежду си. Тогава ще бъдат в съответствие с новия свят, спонтанно ще се породят идеи, как да помогнат на човечеството да бъде по-интегрално и изхождайки от желанието за съпричастност един към друг, ще постигнем благополучие…
Всички съвременни кризи произтичат от това, че ние не можем да подходим към света интегрално, затова през цялото време настъпваме едно и също гребло. Ние не можем да нерешим нито един проблем, защото ние сами по себе си, вътрешно, не сме цялостни. Решаването на сегашните световни проблеми е възможно само, гледайки на света, като на едно единно цяло.
Никое предприятие няма да стане елемент от новата световна икономическа система, ако не премине през вътрешно духовно обновление, преобразуване, да приема новите базови ценностни постановки…
Най-важното е синергията – връзката между хората, умението да се събере хубав, доброжелателен колектив, който да бъде, като едно цяло, за да се чувстват всички добре, включително и семействата на служителите, техните деца, жени и мъже. Ако хората са свързани помежду си ще намерят сходство във всички системи и веднага ще започнат да преуспяват. Това идва от самата природа, някъде от корените й, от които идва живителната сила, храната, влагата – и ще израсте успешен колектив.
Ние представляваме сами по себе си единна интегрална система, но ни липсва усещането за това. В природата всичко е непосредствено взаимосвързано с всички, но тези закони на неживото, растителното и животинското ниво са задължителни. А на нашето ниво е необходимо да бъдат съзнателни!
Сега цялото човечество „влиза” в нова система, все едно е във влак, който пътува на някъде и изведнъж попада в огромен, непознат парк – съвършено нова цивилизация, построена единствено на взаимно разбиране и взаимно сътрудничество. При това, не се взимат предвид нито нашите природни дадености, нито действията ни, стремежите ни. Има само приготвена за нас реалност. Но ние не изведнъж сме попаднали там, в тази стегната система, където сме напълно взаимосвързани и можем да преуспеем само чрез интегрално възприятие. Природата постепенно ни е водила към това, през цялата наша еволюция.
В края на социалното си развитие, ние сме длъжни да станем един единен социум, едно единно човечество, длъжни сме да достигнем до това, все пак, като едно семейство! И точно в това е необходимо да станем подобни на природата, като една единна система! Ако ние не си съответстваме с нея, то нашата егоистична система, вече поне малко коригирана в посока на алтруистичен начин на живот, все пак ще ни бута чрез страдания към все повече интеграция и взаимодействие, към подобие с природата.
Хората са длъжни, като минимум, да осъзнаят егоистичността на своите намерения! Единствено след това те ще могат да действат осъзнато.
Единственият път за получаване на осъзнат резултат е изменението на намерението, стоящо зад нашите действия.