Сега цялото човечество „влиза” в нова система, все едно е във влак, който пътува на някъде и изведнъж попада в огромен, непознат парк – съвършено нова цивилизация, построена единствено на взаимно разбиране и взаимно сътрудничество. При това, не се взимат предвид нито нашите природни дадености, нито действията ни, стремежите ни. Има само приготвена за нас реалност. Но ние не изведнъж сме попаднали там, в тази стегната система, където сме напълно взаимосвързани и можем да преуспеем само чрез интегрално възприятие. Природата постепенно ни е водила към това, през цялата наша еволюция.

В края на социалното си развитие, ние сме длъжни да станем един единен социум, едно единно човечество, длъжни сме да достигнем до това, все пак, като едно семейство! И точно в това е необходимо да станем подобни на природата, като една единна система! Ако ние не си съответстваме с нея, то нашата егоистична система, вече поне малко коригирана в посока на алтруистичен начин на живот, все пак ще ни бута чрез страдания към все повече интеграция и взаимодействие, към подобие с природата.

Хората са длъжни, като минимум, да осъзнаят егоистичността на своите намерения! Единствено след това те ще могат да действат осъзнато.
Единственият път за получаване на осъзнат резултат е изменението на намерението, стоящо зад нашите действия.

Да се намери истинско напълване е възможно единствено зад пределите на нашето нормално егоистично удоволствие, когато ние искаме да доставим удоволствие на другите хора. Ако ние се държим така в нашия глобален свят, то по такъв начин ще създадем източник на безкрайни удоволствия и ще унищожим вътрешната пустота, присъща на съвременния живот.

Ако човек използва социалните си желания за напълване на други хора, той самия създава положителни резултати на всички нива.

В социалната система успехът на отделния човек се формира и измерва от обществото, в което той живее. Човек постоянно работи за постигане на целите, задавани от обществото. Неосъзнавайки това, човек приписва личните си постижения единствено и само на себе си.

Такова егоистично възприемане на света изолира хората един от друг и с това те влияят на цялата система, като цяло, даже и не подозирайки за това.

На глобално ниво това създава кризи във всички сфери на живота, което в крайна сметка заплашва оцеляването на цялото общество.

Но все пак кризите помагат за придобиване на ново възприятие, в което човек възприема успеха на обществото, като свой собствен. Единствено правилното възприемане ще доведе да спасяване и процъфтяване на цялото общество и всеки човек.

Въпреки това, че нашата взаимозависимост придоби глобални мащаби, сред нас все още преобладава егоцентричния начин на мислене. Взаимовръзката стана безусловен фактор в живота ни, докато нашите възгледи и ценности и до сега са ограничени в рамките на старото мислене.

Пътят към решаването на жизненоважните проблеми, които поставя пред човечеството днешната криза започва с адаптация към новите условия на живот. Необходимо ни е да се обучим към нов подход, в който главна роля играе осъзнаването на всеобщата взаимозависимост и взаимната отговорност един към друг.

Обучение означава, преди всичко, предоставяне на хората на информация за настъпващата ера на глобализацията и за справедливото разпределение на отговорностите в света.

Природата ни учи на това, че единство, взаимодействие и взаимна поддръжка са необходимите условия за щастлив живот, а в крайна сметка и за живота въобще. Нито един организъм не може да съществува, ако неговите клетки не си взаимодействат хармонично една с друга.

ЗАКОНИТЕ НА ПРИРОДАТА НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ, ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА!

Ние влязохме в нова епоха и стоим пред необходимостта да изменим нашите взаимоотношения – от егоистична конкуренция към взаимно поръчителство, а след това дори към взаимна любов. Тази любов първоначално ще бъде принудителна, като задължително условие за оцеляване, поставено ни от природата. Но от тази необходимост ние ще прибегнем към взаимни отстъпки, а от там, към душевна грижа един за друг.

За всичко това ни е необходимо да изградим системи за разяснения, образование, ново възпитание, които ще започнат да оказват влияние на хората, на отделните групи, обществото, народите , държавите и всички страни заедно, на всички нива, до тогава, докато всички не получат еднакво интегрално образование и не се научат да живеят заедно в един дом.

Обкръжението може да те принуди да бъдеш такъв, какъвто му е угодно. Властта на обкръжението над теб произхожда именно от това, че ние сме взаимосвързани интегрално. Ти се явяваш част от цялата система, малка клетка от огромния, и когато този организъм пропуска през себе си своите идеи,своите сили, планове, своите ясни мисли, чувства, те преминават през теб и стават твои. Ти не можеш да им се съпротивляваш, защото си включен в тази система.

За първи път природата изисква от нас всички заедно и без изключение да стигнем до ясното разбиране, кои сме ние, в какъв свят живеем, към какво състояние се развиваме. На първо място от мен се иска да бъда човек, разбиращ и знаещ смисъла на живота.