Да се намери истинско напълване е възможно единствено зад пределите на нашето нормално егоистично удоволствие, когато ние искаме да доставим удоволствие на другите хора. Ако ние се държим така в нашия глобален свят, то по такъв начин ще създадем източник на безкрайни удоволствия и ще унищожим вътрешната пустота, присъща на съвременния живот.

Ако човек използва социалните си желания за напълване на други хора, той самия създава положителни резултати на всички нива.

В социалната система успехът на отделния човек се формира и измерва от обществото, в което той живее. Човек постоянно работи за постигане на целите, задавани от обществото. Неосъзнавайки това, човек приписва личните си постижения единствено и само на себе си.

Такова егоистично възприемане на света изолира хората един от друг и с това те влияят на цялата система, като цяло, даже и не подозирайки за това.

На глобално ниво това създава кризи във всички сфери на живота, което в крайна сметка заплашва оцеляването на цялото общество.

Но все пак кризите помагат за придобиване на ново възприятие, в което човек възприема успеха на обществото, като свой собствен. Единствено правилното възприемане ще доведе да спасяване и процъфтяване на цялото общество и всеки човек.

Въпреки това, че нашата взаимозависимост придоби глобални мащаби, сред нас все още преобладава егоцентричния начин на мислене. Взаимовръзката стана безусловен фактор в живота ни, докато нашите възгледи и ценности и до сега са ограничени в рамките на старото мислене.

Пътят към решаването на жизненоважните проблеми, които поставя пред човечеството днешната криза започва с адаптация към новите условия на живот. Необходимо ни е да се обучим към нов подход, в който главна роля играе осъзнаването на всеобщата взаимозависимост и взаимната отговорност един към друг.

Обучение означава, преди всичко, предоставяне на хората на информация за настъпващата ера на глобализацията и за справедливото разпределение на отговорностите в света.

Природата ни учи на това, че единство, взаимодействие и взаимна поддръжка са необходимите условия за щастлив живот, а в крайна сметка и за живота въобще. Нито един организъм не може да съществува, ако неговите клетки не си взаимодействат хармонично една с друга.

ЗАКОНИТЕ НА ПРИРОДАТА НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ, ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА!

Ние влязохме в нова епоха и стоим пред необходимостта да изменим нашите взаимоотношения – от егоистична конкуренция към взаимно поръчителство, а след това дори към взаимна любов. Тази любов първоначално ще бъде принудителна, като задължително условие за оцеляване, поставено ни от природата. Но от тази необходимост ние ще прибегнем към взаимни отстъпки, а от там, към душевна грижа един за друг.

За всичко това ни е необходимо да изградим системи за разяснения, образование, ново възпитание, които ще започнат да оказват влияние на хората, на отделните групи, обществото, народите , държавите и всички страни заедно, на всички нива, до тогава, докато всички не получат еднакво интегрално образование и не се научат да живеят заедно в един дом.

Обкръжението може да те принуди да бъдеш такъв, какъвто му е угодно. Властта на обкръжението над теб произхожда именно от това, че ние сме взаимосвързани интегрално. Ти се явяваш част от цялата система, малка клетка от огромния, и когато този организъм пропуска през себе си своите идеи,своите сили, планове, своите ясни мисли, чувства, те преминават през теб и стават твои. Ти не можеш да им се съпротивляваш, защото си включен в тази система.

За първи път природата изисква от нас всички заедно и без изключение да стигнем до ясното разбиране, кои сме ние, в какъв свят живеем, към какво състояние се развиваме. На първо място от мен се иска да бъда човек, разбиращ и знаещ смисъла на живота.

Източникът на всички наши проблеми е в това, че ние се отделяме от природата. Нарушаването на всички нейни затворени системи, предизвиква върху нас нейната отрицателна реакция. А тъй, като ние сме създадени от природата, то ние страдаме на всички нива на своето съществуване.

Всички части на природата са взаимосвързани една с друга и заради това, тя се стреми да съхранява тази взаимовръзка. Доколкото ние ще се съобразяваме с това, до толкова и ще ни бъде хубаво.

Необходимо в начале любого действия изменить свое отношение к миру – и, уже исходя из нового осознания его, как единого целого, принимать решения к общему выходу из кризиса. Таким образом, все действия будут направлены на большее объединение – и именно поэтому они увенчаются успехом. В противном случае, при любых иных действиях, нас ожидает неудача – банкротство – война…