Ако аз поправя себе си и се превърна в интегрална част в целия този обем, в тази система, тогава – променям света. Намираме се на такъв етап, когато не може да има никакво друго изменение. Природата през цялото ни подтиква напред. Мислехме си, че сами променяме света, а в действителност ни подтикват с така наречената палка на щастието. През цялото време се опитвахме да направим нещо, а в крайна сметка стигнахме до състоянието, в което можем да вървим към подобряване на света, само ако подобрим себе си: с нашето осъзнаване, чрез разумно разбиране на природата и връзката с нея, с равновесието с нея.