Подавайки правилен пример на поведение чрез постоянни разговори и разяснения на най-различни действия, родителите превръщат детето в партньор на собственото му възпитание. При такъв подход не са необходими никакви насилствени ограничения, тъй като постоянните „не може” и „не прави това”, действат само до определена възраст, след която детето започва да се бунтува против всякакви забрани. С помощта на примера и обясненията ние залагаме в подрастващите рационална програма на поведение, която създава в тях вътрешни естествени рамки.