Намираме се в океан от информация, която възприемаме във вид на енергия, материя. Съществува само замисъл – Замисъл на Творението, включващ в себе си всичко останало, като свои проявления спрямо нас, според степента на развитието ни. И нашата работа е в това, да се издигнем над нея и да помолим в нея да се одене също и висшата, духовната форма. Тогава, когато в нас ще имаме тези две форми, заключени една в друга, ще получим правилното възприятие на света. Духовния свят е обща мрежа, проникната от абсолютна взаимност. Всички хора се намират в нея, в нейните възлови точки, при това – всеки зависи от всички, и всички – от всеки един. Това откритие отваря за мен едно съвършено различно отношение към живота.
На брега на океана от мъдрост
Виртуални хранилища
В последно време слушаме все повече за начините на комуникация с висшите сили, с информационното поле на Вселената.
Един от съвременните подходи, обещаващи такъв комуникационен канал, се нарича “ченълинг”. По дефиниция, в основата му е заложено понятието за по-висша реалност, с която влизаме във връзка.
Аналогично, може да се даде пример с виртуалното съхраняване на данни тип облак, предоставящо дистанционен достъп до своето съдържание.
Тук се открива богато поле за фантазията, истинска “девствена земя”, която се облагородява пред очите ни. На тази тема, която предизвиква жив интерес, са написани десетки книги. Дали в нея има зрънце истина? Съществуват ли “облаци” от по-висок порядък? Може ли да се въведе парола и да се влезе в някаква система от общото световно знание?
Мястото, в което съществуваме, несъмнено съдържа огромно количество знания. Според степента на своето развитие, се включваме към това “хранилище”, захранваме се оттам и напредваме в живота.
При това, откриваме нещо ново за себе си, за което не сме знаели преди. Но от обективна гледна точка, тези явления не трябва да се наричат нови. Те са съществували в природата от момента на образуване на Вселената или от по-късни етапи на развитие. Не измисляме новости, а постигаме съществуващото.
Ето защо, Нютон е сравнил себе си с дете, играещо на морския бряг, “което от време на време намира, по-гладко камъче или раковина, по-пъстра от другите, в същото време, когато великият океан на истината се разстила пред него неизследван”. Такава е степента на нашите знания за Вселената. Цялата ни наука представлява такива точкови опити за комуникация с океана от мъдрост.
В плен на старите догми
Всъщност, почти нищо не знаем за себе си, не ни е известен механизмът на нашето възприемане на реалността. Разбираме само картината, представяща се пред очите ни, изключително ограничена от нашите сетивни органи.
Този диапазон е толкова ограничен, че даже не можем да си представим друго качествено усещане. Би ни се искало да разширим хоризонта, но според своята природа просто не се нуждаем от “добавки”, както кучето не се нуждае от пети крак.
Зрението, слухът, вкусът , обонянието и осезанието ме ограничават със своята, така изглеждаща достатъчност. Вследствие на това, виждам само трохичка от величествена картина, пронизана от безкрайни честоти и безкрайна информация. Да, и този фрагмент се изкривява от многобройните „завеси“, преди да се очертае в усещането ми.
Всъщност, изобщо не става въпрос за външната действителност. Когато виждам пред себе си дърво, очите ми възприемат не него, а вълните, данните, които преминават в мен чрез електрически и химически „преобразуватели“, докато не се очертаят във вида на тази форма, която се нарича „дърво“. Нямам представа какво се намира отвън, извън мен и изобщо, има ли там нещо или „дървото“ е част от мен.
Темата за комуникация с някакви сили или явления е пълна с въпроси без отговор. Проблемът е в това, че тук няма какво да се изследва, даже да се дискутира, тъй като нямаме възможност да се намираме извън своите сетивни органи.
Ето защо, „ченълинг“ е това, което се нарича „дива територия“, където всеки може да декларира, каквото му хрумне и ничия правота не е доказуема, „по дефиниция“.
В историята има много хора, търсещи канали за връзка с висшите сили. В сравнение с миналите периоди на разцвет, днес тази сфера изглежда доста скромно, но все още носи доход.
Възникване на душата
Личен достъп до висшите сфери?
При настъпването на 21-ви век, а също така и сега не
малко хора са увлечени от идеята за канала на свързване с висшата реалност. Спиритическите сеанси отстъпиха място на „контактьорството“ и други „свръхестествени“ комуникации.
Някои предприемачи не сключват сделки, докато не се посъветват със своя личен „медиум“ или „гадател“ и тем подобни. Хората, които твърдо стоят на краката си, въртящи милиарди, имащи икономическа или военна власт, занимаващи се с научни изследвания, независимо от това, вярват във възможността за свързване с висшите сили, за да разберат бъдещето си и въобще да получат някаква информация от „проверени“ източници.
Поддаваме се на тази надежда, защото наистина нищо не знаем и не разбираме света в който живеем.
И ето тук науката кабала ни дава възможност да разберем скритата част на духовния свят. Да го разберем, значи да създадем нови сетивни органи, идентични с петте телесни. Като допълнение към тези „животински“ осезания, мога да създам в себе си качествено нови органи на зрението, слуха, вкуса, обонянието и усещането, наричащи се: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.
С тяхна помощ започвам да усещам действителността по друг начин, а не като телесен образ и усещанията, които ще изпитам с тях, ще станат за мен това, което се нарича “душа”.
Да промениш вектора
Коя именно част от мен ще възприема новата реалност?
Тази част още я няма, тя трябва да се създаде.
Днес обрисуват картината на света, обкръжението ми, както и самия мен, като желание за наслаждение. Този непроменим стремеж за наслада е “вграден” в мен първоначално и в мен няма нищо друго. Иска ми се да получавам удоволствие от всичко, което моето желание може да разпознае.
Със своите пет сетивни органа аз възприемам материалния живот: Вселената, Земята, семейството, приятелите, колегите и т.н. Всичко това се проявява в мен сега.
Въпреки това мога да изградя нещо ново – пет допълнителни сетивни органа, които вече действат не като сила на получаване, не като желание за наслаждение, а като желание за отдаване на наслада, като обич, като даване, като грижа за ближния.
Ако придобия такова желание и започна да го развивам, то изведнъж ще се забележи, че и то, подобно на материалното желание, се базира на пет сетивни органа. Само че всички те са адресирани навън от мен, към любов и отдаване, докато сегашните усещания работят за приемане навътре в мен.
Същността тук е, че новите ориентирани навън усещания, не са свързани с мен посредством обратна връзка и чрез вектора на отдаване, чрез движението от мен навън, аз усещам, откривам висшия, духовен свят. Това е и моята душа.
Ако посредством петте егоистични сетивни органа възприемам материалния, телесен живот, то при стремежа за отдаване и любов, започвам да възприемам духовното битие.
На духовна вълна
Ако променя себе си, така че да “се настроя на вълната” на духовния свят, каква информация мога да получа от там?
Там получавам информация за реалността, намираща се извън мен.
Контактувайки с нея, на принципа на отдаването, откривам колко съм ограничен в своята предишна материална действителност. Tук, в крайна сметка, аз получавам мизерна информация в много тесен спектър, който в допълнение, се занулява със смъртта на материалното тяло.
От друга страна, в духовното излизам извън себе си, не завися от тялото си, и усещам вечния, неограничен, съвършен живот.
Преди всичко, цялата реалност, включвайки нашия свят, за мен става “кръгла”, интегрална, глобално взаимосвързана във всички свои части, без каквито и да е отклонения. От тук започвам движение към единството на света, покоя, съвършенството на цялата действителност, на всички хора.
По такъв начин, именно постигането на духовния свят ни води към мира на Земята.
Какво разбирате под “духовен свят”?
Системата от нашите взаимовръзки, в която всички ние сме съединени помежду си. Духовният свят е общата мрежа, проникната от абсолютна взаимност. Всички хора се намират в нея, във възловите ѝ точки, и всеки зависи от всички, и всички – от всеки. Това откритие създава в мен съвсем друго отношение към живота.
Широко разтворено сърце
Библиотека на желанията
На времето знаменитият психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, е обозначил три нива на психичните явления: безсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно.
Под последното той разбирал колективното несъзнавано, обединено в едно общо съзнание. Понякога го наричат “космическа библиотека”. Медиуми от най-различни видове се опитват да се свържат с нея, за да прочетат нейните “книги”. Възможно ли е това всъщност?
Това става по друг начин. На мен ми е непозната схемата с “библиотеката”, съдържаща световната информация.
В действителност аз разкривам системата на връзката между нас – все по-поправена, според степента на собственото поправяне, което ми позволява правилно да действам в качеството си на нейна част.
Назовете го “библиотека”, разум, чувство – не е от значение.
Въпрос: В такъв случай, къде именно се крие всичкото това знание? По какъв канал тече информацията?
Отговор: Знанието е заложено във взаимовръзката, в отдаването, в любовта, в поръчителството и единството между нас. Информацията тече по нишките на тази обща мрежа. Тя обхваща така също неживата, растителната и животинската природа, но вече на нивото на усещания, постижения, възприятия, данни, не отнасящи се към материята.
Става въпрос не за камъни, дървета, животни и човешки тела. Информацията тече между желанията.
Утринни цветя
Всяко съзнание, в крайна сметка, това е желание за наслаждение, за получаване на удоволствие. И ако човекът произведе върху себе си съкращение (цимцум), желаейки да бъде не получаващ, а даващ. Ако именно така той иска да се отнесе към действителността, към общата мрежа, свързваща го с другите, тогава той излиза към разкриване, открива тази мрежа и вижда кой в нея е подобен на него. Проявяват се Авраам, Ицхак и Яаков, раби Шимон и раби Акива, Баал а-Сулам и Рабаш, Рамбам и Раши, дори някои другари от групата и още много други. Много хиляди в тази мрежа вече са проникнати от взаимовръзката.
Останалите засега са затворени е себе си, като цветя преди изгрев. Те все още не са се отворили.
Затова пък “на изгрева”, ще се разпукат, подобно на утринното цвете, човек вижда истинската реалност, потокът от информация между желанията. Пред него вече не са тела, а именно желания, съсъди на душата на всеки – и тях той назовава по имена.
Като цяло, това е едно желание, поделено на множество части, взаимосвързани помежду си в единна интегрална мрежа. Някои частни души в нея вече са се поправили, частично или напълно и те пребивават с другите във взаимно отдаване и любов. А другите засега са затворени, те все още не са се развили, все още се “варят”, “зреят” вътре, докато не се случи нещо, и те разцъфнат.
Когато човек се “разпуква”, какво му дава това в живота?
Той вижда целия свят открай докрай, вижда и разбира случващото се в общата мрежа и като следствие това, което се случва в нашия свят, до последния детайл: защо някой е помислил нещо, някой е направил нещо и т.н., но другите не забелязват това в него, тъй като те все още са затворени.
Как да разтвориш своето “цвете”?
Разтвори своето сърце.
