Днес вече е много голям броят на хората, които са загубили работата си, а съвсем скоро , техният брой ще се увеличи катастрофално. Тези хора стават проблем за самите себе си, за обществото за правителствата – който проблем се проявява в депресиите, кървавите революции и войните.
Затова нашата организация, занимаваща се с въпросите на интегралното възпитание, е подготвила курс, предназначен за човека, загубил работата си, благодарение на който той може да преоткрие себе си, посрещайки променилия се свят, да започне да усеща и да разбира мястото си в него. Ние смятаме, че такъв курс е необходим, защото без него светът ще катастрофира.
Да допуснем, че сме успели да убедим правителството на дадена страна в необходимостта да се въведе курс за всеобщо интегрално възпитание, и то утвърждава този проект, разбирайки ползата от него и липсата на друг изход. За провеждането на курса се събира първата група безработни, 30-40 човека, които са получили от правителството стипендия за обучението си.
Ето какво бих им казал аз, идвайки на нашата първа среща.
„Преди всичко бих искал да изтъкна, колко съм радостен от нашата среща. Възможно е, вие да гледате на случилото се с вас като на трагично събитие, предизвикано от неблагоприятно стечение на обстоятелствата и не бихте дошли да се учите, ако не бяхте принудени за това. Но нека да погледнем на тази ситуация, като на подарък от съдбата.
До тук ни доведоха не трудните проблеми, а обстоятелството, че стоим на прага на новия живот – радостен и щастлив. За това ние трябва да разберем какво точно се случва по целия свят, и в частност с всеки от нас, и защо се случва това.
Това, което става, неприятна случайност ли е, с която сме се сблъскали в живота, поради допуснати грешки от нас или това е закономерен процес, който не сме могли да избегнем, и сме длъжни да преминем, съгласно законите и общата тенденция на развитието, за да постигнем положителен резултат.
Ние наричаме днешното състояние криза. Тази криза е глобална и интегрална – в икономиката, образованието, културата, науката, финансите, във всички области на човешката дейност в този свят. Всъщност понятието „криза“ (в буквален превод: решение повратен пункт) означава преходно състояние, начало на нов живот.
Известно е, колко трудно е да се разделиш с навиците си, например да смениш работата си или нещо да промениш в живота си. Ако вече е въдворена определена система, която действа, то за нейното поддържане не се изискват много усилия, а ние по начало сме лениви.
Нашето его се стреми към надежден, стабилен и вече съществуващ порядък. Затова преходът към нещо ново винаги е неприятен. Е, нима само ние сме съвършено уверени, че той ни обещава добро бъдеще и е лесно осъществим? Но ако това е тежък и опасен период, а бъдещето е неясно и непредсказуемо, то това е трагично състояние.
Затова преди всичко трябва да видим, наистина ли нашето положение е толкова лошо и трагично и ние сме на прага на природни катастрофи: наводнения, земетресения, цунами, вулканични изригвания, с които ни плашат еколозите, и пред войни, революционни обрати, кръв по улиците и пълен хаос, предречени от икономисти и социолози.
А възможно е в момента да се установява нов порядък, и всичко, което сега се извършва с такова напрежение и усилие, да е признакът за раждането на този нов ред – като новородено в процеса на раждането, преминаващо през трудните състояния.
Преди това то спокойно се е развивало вътре в майката – в надеждно защитено място. Но пред самото раждане се извършва много неприятен процес. Майката чувства напрежение и силни контракции. И детето усеща върху себе си натиск. Те започват един друг да се притискат до такава степен, сякаш не могат да се понасят помежду си. Детето чувства, че трябва да излезе от майката. Ако трябва да го преведем на езика на чувствата – то ненавижда оставането си вътре в нея. И тя също не иска и не е способна да го удържи. В резултат на такова взаимно отблъскване се извършва родовият процес и детето се ражда в светъл, прекрасен свят, където е посрещнато с огромна любов. Така то придобива новия живот на ново ниво.
Вместо да бъде къс месо, животно, развиващо се вътре в друго животинско тяло, то става вече човек! Макар и съвсем малък и неразбиращ какво става, но започнал нов живот.
Това много прилича на произтичащото сега с нас. Тези наши състояния – това са родилните мъки в новия свят.