Не случайно технологичното и икономическото развитие през последните години ни позволява да използваме до 80% от работоспособните хора за изграждане на новото обкръжение, и само 10-20% от населението на възраст от 20-60 години ще обезпечава насъщните ни потребности.
Нека да погледнем от тази гледна точка на човешкото общество. Изследванията показват, че до 10% от населението по света са хора, които се стремят да отдават на ближния. Те обикалят по всякакви благотворителни организации: посещават болните, помагат на нуждаещите се, раздават храна, пътуват в бедстващите региони по света и така нататък. Това са – идеалистите, отличаващи се с особен вид егоизъм, който ги подбужда да правят добро на другите. Понякога те са готови дори да отдадат живота си за благополучието на обществото, за прогреса на човечеството.
Но ние не говорим за тях, а за промените във възпитанието на обикновения човек, които ще засегнат всички. Тогава светът ще се измени, и целия този огромен потенциал, който сега е насочен за масово унищожение, ние ще обърнем за благото на хората.
Подобно образование се провежда чрез определена просветителска програма, а главното – чрез въздействие на обкръжението. Ние трябва да сформираме кръгове за въздействие, в това число: СМИ /средствата за масова информация/ , виртуалната среда, културата, театъра, музиката, филмите, песните, книгите и т.н. Всичко трябва да говори на човека за новия свят. И макар още да не живеем в него, нека играем все едно сме там – в него, така както играем с децата си. Нека да възпитаваме себе си, да се издигнем на стъпалото, което е по-високо, по-зряло, по-сериозно от настоящото и оттук да изградим системата, която ще ни въздейства.
Ние знаем, каква е силата на обкръжението върху човека. Постепенно и аз ще започна да свиквам с добрите примери, виждайки ги навсякъде. И не е толкова важно, че хората, които ми служат за пример, действат по „нареждане” – все едно, те ми влияят. И дори и демонстрираните от тях примери да противоречат на моето желание – с времето аз започвам със страст да върша това, което съм започнал по неволя. Навикът ми става втора природа, а и аз сам съм готов на това заради своите деца, заради безопасността и доброто бъдеще.
Така или иначе, ние сме длъжни да организираме условията за новия живот. Кризата, която обхваща всички сфери на нашата дейност, всъщност проявява нашите собствени пороци – това, в което ние не можем да компенсираме своята природа. Затова като начало трябва да поработим, за да си изясним, какво представлява от само себе си новият живот, който можем да си въобразим в най-розовите си мечти. Дори и да ни се струва, че това е прекалено прекрасно и дори утопично, нека все пак да се потопим в този сън.
Истински благополучен и безопасен, живота ни може да стане, когато целият свят се изгради като едно дружно семейство. Оттук следва, че всеки ще работи така, че максимално да реализира своите способности за благото на всички – така както и днес е готов да работи за себе си и за своето семейство.
Ние разбираме, че човешкото съобщество е във висша степен многостранно. То се отличава с разнообразието на религиите и вярванията, навиците и поведенческите шаблони, нрави и обичаи. Но, независимо от това, ние сме длъжни с уважение и разбиране да се отнасяме към всички сектори на човешкото общество и към всеки поотделно, стараейки се да предоставим на човека възможност да живее достойно и да практикува това, с което е свикнал. Ние не възнамеряваме да подстригваме всички по един и същи начин, да изглаждаме различията със сила и принудително да насаждаме еднородна култура. Това, което се намира у човека днес, нека да остане и утре – ние само искаме да възцарим между нас доброжелателни взаимоотношения.
Само поетапното възпитание ще измени човека и ще го приведе към кардинални промени в социалното и държавното устройство, към сътрудничество между народите, към премахване на границите между страните, а след това – към премахване на самите страни и формирането на единното, „кръгло” човечество на земното кълбо.
Е, а засега ние не въвеждаме никакви рамки и закони, с изключение на едно: всичко, което правим, задължително трябва да бъде в полза на интегралното човечество. В такъв свободен формат ние ще построим своето бъдеще само благодарение на въздействието на доброто обкръжение, носещо на човека усещане за участие, готовност за отстъпки и отчитане на интересите на другите – стигайки до любовта към ближния.