Без да реализира себе си, човекът не може да оправдае своя живот. Търсенето на това как да се реализираме,  ще ни доведе до големи промени. Ще достигнем до такова състояние, в което ще можем да помогнем на всеки да се реализира по най-добрия начин, защото всеки човек може да достигне върха на живота! Никой няма да може да му попречи да помага на другите и да се чувства „голям“ сред тях. В крайна сметка, цялото човечество трябва да стигне до това.

Без страдания е невъзможно да се придобие щастие. Но страданието трябва да бъде целенасочено. Както и щастието. И тогава, в този момент, когато определим целта, виждаме, че трябва да напредваме в двете състояния. Това се нарича напредване в средната линия – по златната пътечка между тях. А целта  е – непрекъснатото щастие.

Благополучието на всеки от нас зависи от благополучието на целия свят. Моето щастие и здраве зависи от щастието и здравето на всички. Аз мога да бъда задоволен, да бъда здрав и да се чувствам  в безопасност само при условие, че това ще бъде у всеки.

Нищо няма да ни доведе до успеха, освен съответствието на тази система в природата, която се разкрива сега: обединение, връзка, интегралност и глобалност. Затова всички наши действия и планове си заслужават да бъдат свързани с това. С помощта на обединението ние ще постигнем добри отношения, благополучен живот, безопасност и успех във всичко.

В общество, което поощрява ценности като: солидарност, чувство за обща сетивност и отчитане на взаимните интереси, постепенно се формира, твърда увереност в отношенията между хората. Тази увереност не зависи от моето лично имуществено ниво, а  е предизвикана от това, че всеки от нас твърдо знае, че той не е безразличен на другите хора. Само в такова надеждно обкръжение човек може да не се бои, че някой иска да го използва, или да накърни неговите интереси. А когато изчезне страхът за нашето бъдеще и за бъдещето на нашите деца, ще започне истинско благополучие и успех.