Първите снежинки на демографската зима

Тази глава се посвещава на жените и най-важната тема за тях: семейството, преживяващо тежка криза в днешно време. Непрестанно расте броят на разводите и хората, нежелаещи да създават семейство и да отглеждат деца. В това число, и сред самите жени, които предпочитат да посветят живота си на кариерата и от самото начало не искат да се обвързват с деца. Освен това, все повече жени, които са достигнали 35-40 годишна възраст и мечтаят да имат семейство и деца, страдат от това, че не могат да си намерят партньор и да се омъжат. А сред жените, които вече имат семейство и деца, все по-разпространено става мнението, че разводът е най-лекото и най-добро решение на всички проблеми.

От това е видно, че стоим пред заплаха от изчезване на семейството като клетка на обществото. Раждаемостта се е понижила до такава степен, че в 21-ви век ни грози демографска зима, а населението на Земята неотклонно старее. Къде е причината и има ли изход от това положение?

Работата е в това, че цялото ни развитие става за сметка на растящия егоизъм. За многото хиляди години на нашата история сме минали дълъг път, преминавайки от едни ценности към други: стремейки се към богатство, власт, знания. А в наши дни настъпва такава ситуация, когато човек вече не го влекат много нито пари, нито власт, нито знания. Всичко е в криза, и всъщност, това е вътрешна криза в човека.

Разочарованието, депресията стават най-разпространените болести в света. Хората не искат да се женят, да имат деца. Децата не искат да живеят с родителите си, става такъв дълбок разрив между поколенията, какъвто никога не е имало. Тоествиждаме, че в съвременния човек възниква някаква съвсем друга вътрешна потребност, и всъщност, това може да се нарече залез на семейството, демографска зима.

Това се случва повсеместно, във всички страни, и става постоянно, което не е случайност, а някаква програма, заложена в природата, която ни води до такова развитие. Всеки иска да се отдели, да има собствена стая или даже квартира, да бъде свободен, да реализира себе си. Това е природна тенденция, която не може да се промени. Защото какво може да се направи, ако такъв е вътрешният стремеж на човек, неговото усещане? Това е зов на времето.

Виждам как рано сутринта майките завеждат малките деца в ясли или детски градини, за да ги оставят там през целия ден и да отидат на работа. И често даже не е заради това, че жената се нуждае от заплата, но тя иска да види света малко по-иначе. Тя има стремеж да се чувства свободна и да не се затваря само вътре в семейството.

Сякаш сме излезли от предишните рамки на семейството, в което сме съществували инстинктивно, както всички животни, и имаме нужда от нова семейна връзка, достойна за човешкото ниво.

Голямото семейство около кръглата маса

Не можем с преки методи да установим тенденцията на разпад на семейството. Каквито и средства за развитие да приемат държавите, за да стимулират раждаемостта – нищо не помага. Явно това е природен закон на нашето развитие и преди всичко, трябва да видим какво иска от нас природата. За какво ни е развивала поколение след поколение, издигайки ни все по-високо над животинското ниво? Ако нежеланието да има семейство и деца е вътрешна подбуда на човек, то е невъзможно да се борим с това.

Трябва само да разберем към какво ни подтиква природата с това? Природата иска да станем по-уравновесени, свързани, интегрални, съединени един с друг, разкрива ни нашата всеобща зависимост. Днес всяка страна зависи от останалите в доставката на продоволствия, дрехи, енергетика, всичко необходимо за живот.

Природа ни притиска, заставя ни да почувстваме такава тотална зависимост един от друг, сякаш всички сме едно семейство. И независимо от нашето желание да избягаме от семейството и да се освободим от всички отговорности, общият натиск действа в противоположна посока. От една страна, природата сякаш ни дава да избягаме от обичайното малко семейство. А от друга страна, тя ни затваря от всички страни, всички заедно, като в менгеме, заставяйки ни да почувстваме, че всички зависим един от друг.

Тя сякаш ни казва, че вече не сме малко семейство, живеещо в един дом, а едно голямо семейство по цялото Земно кълбо. Тази тенденция ни се струва много странна, и за сега не разбираме какво означава тя и как да живеем с нея.

Много пътувам по целия свят и виждам, че във всички страни се разпространява една култура, английският език е станал международен, хората, храните, дрехите стават подобни – светът става «кръгъл». Възниква такава зависимост, точно както в семейството. Тоест постепенно заменяме малката семейна единица с голяма.

Скоро цялото човечество ще започне да се чувства така. За това много способстват медиите, Интернет, социалните мрежи. Затова не можем да се борим с това явление, даже ако става против нашето желание. Обратното, ако се съпротивлявам на този процес, то само ще си навлека неприятности, защото природата все едно ще победи. Намираме се под пресата на нейния валяк на развитие, който ни заставя да напредваме.

И колкото по-добре разбера програмата на природата и сам започна да и помагам, толкова по-бързо и приятно ще напредвам, точно като добро дете, което слуша родителите си.

Затова, вместо да се съпротивляваме пряко на кризата в семейството, трябва да разберем тази тенденция и да видим как да действаме най-добре в такива условия. Иначе, и без това нищо няма да можем да направим. Ако човек няма желание да се жени, не можем да го заставим насила.

Възниква съвсем друга зависимост, и трябва да се учим от природата към какво ни води тя. Видимо тя ни води към нов живот, нова степен на развитие, която все още ни е непозната. Ако целият свят е свързан в интегрална зависимост, то преди всичко ни е необходимо да променим своята природа: да престанем да бъдем егоисти, а да възприемаме всички като едно семейство, да седнем на една кръгла маса.

Получава се, че сега имам огромно семейство, което зависи от мен, а аз завися от тях. И видимо, за да може човек малко да се повдигне и да не гледа само вътре в своето собствено семейство –единственото, което се е намирало във фокуса му – природата го лишава от естественото желание към семейство. Това е, което се случва в наши дни. Възможно е това да помогне на човек малко да се издигне и да погледне целия свят, започвайки помалко да осъзнава, че целият свят е едно семейство.

Дългото завръщане в дома

В наши дни се разразява такава жестока криза в икономиката, която ще ни помогне да разкрием, че със своите необуздани стремежи към богатство, власт и технически прогрес, сами сме се заблудили и хванали в капан. Въртим се точно като мишки в колело и сме принудени през цялото време да произвеждаме все повече и повече стоки, от които всъщност няма никаква необходимост.

А природата, захващайки ни заедно в един кръг, ни показва, че трябва да живеем като единно, хармонично семейство, което се нуждае само от това, което му е необходимо за нормално съществуване, и от никакви излишества. Тоест, предстои ни да стигнем до някакво разумно, рационално ниво на потребление. Разбира се, на човек са необходими дрехи, храна, медицинско обслужване, безопасност, някаква работа. Но той не трябва да робува на рекламата, която заради нечия чужда печалба, го убеждава в необходимостта от хиляди безсмислени вещи, всяка минута предлагайки нещо ново и подхранвайки апетита му.

Все някога тази гонка трябва да завърши и още сега започва да се усеща как по целия свят се съкращава производството. В резултат, множество хора са лишени от работни места и изхвърлени на улицата. Количеството на безработните се изчислява на милиони и неотклонно расте ден за ден по целия свят. И тази тенденция ще продължава.

Това ще предизвика обратен ефект на кризата в семейството. Защото жената ще започне да се завръща в своя дом. Мъжът също ще започне да прекарва повече време у дома. Животът им ще стане по-премерен, ще се прекрати безумната гонка, в която се стремим да погълнем целия свят.

И тогава ще видим, че в нас се връща желанието да живеем в семейство. Но не така, както е било преди, а по-уравновесено и спокойно. Човекът ще се заеме със своето вътрешно развитие! Ще започне да живее в равновесие с природата.

Преди всичко, ни е необходимо да достигнем равновесие помежду си, в нашите отношения, установявайки добри връзки в цялото общество. Трябва да направим това, иначе просто няма да оцелеем. Но тази външна хармония ще ни промени отвътре, ще ни даде повече спокойствие и търпение, и ще ни научи как да построим такава връзка и в своето семейство, така че “любовта да покрие всички престъпления”.

Тогава ще можем да станем толерантни един към друг и ще се научим да живеем така, че в семейството всеки да е свободен, но в същото време, вътрешно свързан с другия. И в такова семейство ще поискаме да имаме деца и ще се научим как да се отнасяме с тях и да им дадем правилно възпитание в духа на новото човечество.

Може би, все още не всички са разбрали това, но старият свят вече е завършил своето съществуване! А в новия свят ще получаваме напълване не от това, че се движим от място на място, печелим пари, власт, мода. Ще почувстваме каква пустота се крие зад всичко това, а напълването се намира на по-високото, напълно извисено ниво, даващо ни усещане за висшата хармония.

Ще започнем да усещаме по-вътрешната реалност, хармонията, съществуваща в природата – и всичко, благодарение на това, че се съединяваме с другите във взаимна грижа и поръчителство.

Никой от нас все още никога не е усещал истинско напълване! Нима някога ни се е отдало да напълним себе си в тази гонка на богатството, властта, славата, знанията? Имало ли е някога такъв момент, когато си се спрял и си казал: “Ето, сега съм щастлив и повече нищо не ми е необходимо!”? Никога не се е случвало нещо подобно. Само бягаме и бягаме безспирно, но не можем да се напълним.

А сега ни предстои да се издигнем на друго ниво на съществуването и да изясним: от какво може да се наслади човек, с какво може да се напълни? Ще се наслаждаваме от това, че сме постигнали правилни отношения помежду си, защото в тази правилна връзка и интеграция, ще ни се разкрие съвършенството на природата.

Това е усещане на любов, което досега не е известно на никого от нас. Ще се наслаждавам на своите добри отношения с другия, на своята любов към него, на желанието да му отдавам. И ако всеки се отнася по същия начин към другите, то всички ще се напълнят с това усещане на любов.

За това е необходимо съвсем малко: само да се научим как да направим това! Имаме всичко необходимо: методиката и системата на интегралното образование, способна да научи всеки. Това е древна методика, съществуваща вече хиляди години, но се разкрива едва в наши дни, защото светът е стигнал до такова състояние, когато това става жизнено необходимо за него.

Поглед на семейството от висотата на глобалната природа

Днес щастието на човек зависи от отношенията му с обкръжението, от това дали той намира своето място в обществото. И затова виждаме, че постепенно човек напуска малката семейна клетка.

Преди целият живот е бил свързан със семейството и не само на жените, а и на мъжете. Мъжът е отивал сутрин в някаква фабрика, за да се върне вечер при жена си, децата си, към личното си стопанство – и около това се е въртял целият му живот.

Но веднъж тази пасторална идилия завърши. Излязохме от дома в широкия свят, започнахме да пътуваме, да опознаваме света. От друга страна, благодарение на съвременните средства за комуникация, този свят започна да прониква в нашия дом. В резултат, всички ние се оказахме свързани с промишлени, икономически, финансови отношения. Кръгът се затвори и всички ние -и мъже, и жени – трябва да се съединим помежду си и чрез тази връзка да се върнем към семейните връзки, но на ново ниво.

А за това, всеки трябва да научи: къде живеем, в какво състояние, в какъв свят, защо в светът се проявяват тези процеси и какво ние трябва да направим. Под каква форма природата ни движи, без да ни дава възможност да се противопоставяме? И тогава виждаме, че трябва да установим по-тесни връзки: посредством медиите, специалното образование.

И накрая, връщаме се обратно у дома – свободни и независими, някога излезли в обществото, освободени от дом и семейство, преустановили всички семейни връзки. Отново се връщаме към по-тих, стабилен живот и общуване помежду си, но под друга форма. Всеки от нас е свободен и въз основа на тази свобода и разбиране, визия за бъдещето, установяваме връзказа себе си: всички хора на Земята и в рамките на всяко семейство.

Човек изведнъж вижда, че в семейството има смисъл, има големи предимства и е по-добре да живееш в семейство. И тогава си намира спътница, близка до новия дух, който той е получил в резултат на интегралното образование, и отново ще изгради семейство.

Започваме да разбираме какво означава да се свързваме, въпреки всички различия между нас. Трябваше да се научим да изграждаме връзки между всички страни, всички народи, чувствайки взаимната зависимост. И тъкмо с разбиране се отнасям сега към жената, която съм избрал за спътница.

Виждам, че сме различни един от друг, но нямам друг избор. Вече сме получили съответно образование и знаем как да създадем връзка, въпреки всички различия. Ето защо, изграждаме съвсем различно семейство: по-търпеливо, където и двамата разбираме защо ни е нужно семейство и как трябва да изглежда то.

Преминаваме през определен преходен, проблемен период, и отново се връщаме в семейството, но въз основа на знанието, че любовта ще покрие всички престъпления. Сякаш инсталираме нова програма, рестартираме компютъра и започваме да работим по нов начин!

И тогава ще почувстваме огромна печалба от това, че раждаме и възпитаваме деца. Тя няма да бъде материална, а духовна печалба, защото по този начин аз продължавам себе си – ще почувствам, че моята духовна, вътрешна част живее вътре в децата.

Като започнем да се свързваме с целия свят, ще усетим как вътре в тези връзки между нас действат нови сили. Ще почувстваме следващото измерение – единно поле на връзка, любов, такава мрежа, която действа над времето и пространството, и ни свързва по-скоро вътрешно, отколкото физически. Тази връзка не е между физическите тела, а свързване на желанията, на душите.

И тогава ще почувствам, че децата, които възпитавам, се подготвят да се включат в тази обща мрежа и с това продължават моя път. Ще се отнасям към тях като към действия на моята душа, раждайки и възпитавайки ги духовно. След като преминат бързо физическото развитие, което е необходимо на материалното тяло – да кажем 5-6 години, те ще започнат да получават духовно възпитание, изучавайки вътрешната връзка с всички.

Аз ще почувствам, че като ги изпращам да се съединят с целия свят, по този начин съхранявам моята душа. Това е контакт, който съществува над живота и смъртта. Ще почувстваме себе си като живеещи в друго измерение – на нивото на вечната и съвършена природа.

Въобще ще престанем да чувстваме материалния живот и смъртта. След като бъдем включени в цялостната мрежа от отношения между нас, ние се чувстваме изключени от усещането за собствените си тела. Започвам да чувствам другите – всички, които се намират извън мен – като себе си. И постепенно се изключвам от собствените си усещания и отначало чувствам всички нас заедно, а след това само тях, живеейки в тях. До такава степен, че изобщо не усещам, че моето тяло ми принадлежи.

Вътре в човек се извършва психологически обрат, истинска революция, издигайки го на ново ниво на възприемане на действителността. Също както неживият камък не чувства какво е това растение, а растението не чувства какво е да бъдеш животно, така и животното не чувства какво означава да бъдеш човек. А ние ще се издигнем на степента човек – Адам, което означава „подобен“ (доме) на глобалната природа.

Съюз на основата на сродство на душите 

Въпрос: Неразбираемо е защо в съвременния човек, който не иска да има деца, изведнъж се появява такова желание.

Отговор: Именно благодарение на това, че създавайки връзки на любов, въпреки изолацията и отблъскването, ние се съединяваме с целия свят и започваме да разбираме каква вътрешна сила е заключена в тези отношения. Виждаме колко ни напълва отдаването на другите хора.

В резултат, жената ще поиска да постигне същите отношения с мъжа – с един конкретен мъж, а не с някого от случайните срещи, както става в наше време. Така ще създадат взаимна връзка и ще съградят семейство, но вече на духовно ниво, а не заради биологични или сексуални усещания.

И в такова семейство те ще почувстват, че могат да направят добавка на едно още по-високо ниво, защото човек се учи да се съединява със света.

Винаги сме живели егоистично: егоистично получавайки или егоистично отдавайки. Но полека целият свят се ориентира към алтруистични намерения: отначало към отдаване заради отдаване, а след това и към получаване заради отдаване. Осъзнаваме, че има смисъл да достигнем до такова получаване, за да да увеличим нашето отдаване още повече.

Сега изглежда недостижимо, но съгласно скоростта на нашето развитие, това бъдеще се приближава много бързо. Разбира се, невъзможно е да се разбере, докато човек не се промени. Но променяйки се всеки път по малко, започваме все повече да разбираме степента, на която се намираме, та и над нея.

Мисля, че според степента на поправяне, човек става все по-интегрален и свързан с останалите, отнасящ се към другите с любов, отдаване, взаимно разбиране и поръчителство. В същата степен се променя и неговото отношение към противоположния пол, към жизнения спътник, към семейната връзка, към децата.

Защото ние още никога не сме усещали какво означава любов! Действали сме съгласно своите природни инстинкти и спрямо тях сме си избирали най-подходящия партньор. Но чак след като се научим да обичаме над своя егоизъм, ще можем да се сближаваме на основата на вътрешното чувство.

Природата ни задължава да установим такива глобални отношения по целия свят. Тогава и на противоположния пол ще гледаме не на животинското, телесно ниво, в което семейните рамки вече са се разрушили. Ще влизаме в семеен съюз на по-високо, духовно ниво и ще създаваме други връзки чрез взаимно отдаване.

При това взаимно отдаване в мен ще се появи ново отношение към съпругата, а и в нея към мен, така че между нас ще възникне връзка. А благодарение на нея  ще започнем да мислим за деца. Това е съвършено ново семейство, не се връщаме към това, което е било, а издигаме нашата връзка от материалното, телесно ниво – на нивото на душите, духовното.

Семейството остава в този вид: мъж, жена, деца – но смисълът и целта на неговото съществуване стават съвсем други.

Женитба по духовна сметка

Ако можех поне малко да надникна от своя малък пашкул и да видя къде е мястото ми в глобалния свят, и къде стоя спрямо цялото човечество, което точно като единна душа преминава всевъзможни изменения, приближавайки се към своето съвършено състояние – бих възприемал живота си по друг начин. Не бих гледал толкова на своя личен, мъничък живот, който въобще няма смисъл да се взема под внимание.

Включи се в общия, голям, глобален процес заедно с останалите и ще почувстваш, че се намираш в безкрайния поток на живота. А засега, трябва да се учим какво е необходимо да се направи, за да се усети вечността на природата – да се включим в нея. И от тази висота ще можеш да решиш всички свои частни проблеми.

Ако се опитваме да ги поправим на обичайното, материално ниво, то няма да можем да разрешим нито един проблем. И свидетелство за това са всички отчаяни и безрезултатни опити да се поправи положението, предприемани от различните правителства. Няма никакво друго средство да поправим нашето лично състояние, освен интегралното образование.

Затова жената, която днес е нещастна от това, че не може да намери спътник в живота си, да създаде семейство и да роди деца, трябва да разбере, че по този начин природата иска да я доведе до състояние, в което тя ще се включи в целия свят в качеството си на жена.

И в следствие на такова включване, на интегралното образование, на влиянието на обкръжението, тя ще започне да разбира каква връзка е необходимо да установи с другите. Ще започне да чувства доброто и взаимността във връзката с целия свят.

И тогава тя ще се запознае с подходящия мъж и те ще започнат да изучават как могат взаимно да се подкрепят именно заради това, да се издигнат на духовното стъпало и да се съединят в едно цяло. Макар че може да се различават много един от друг и да си останат с целия свой егоизъм.

В момента, в който се измени тяхното лично възприятие, тутакси ще си паснат. Ще пожелаят да бъдат по-тясно свързани в семейна връзка и да имат деца, за да се реализира всичко това във духовна форма. Именно духовното ще ги накара да създадат семейство.

Необичайната лекота на битието

Разводът днес стана обичайна и разпространена процедура. За последните години стремително нарасна броят на хората, прекратяващи брака си, и се понижи тяхната възраст. По-голямата част от браковете се разпадат вече на първата-втората година. Съществува мнение, че бракът вече съвсем се е изчерпал? Защото животът е пълен със съблазни и е много трудно да се издържи цял живот с един човек.

Жена, която има успешно семейство и деца, изведнъж чувства, че повече не обича мъжа си! Даже и да е добър мъж и баща – това не е важно, просто не го обича. Тоест разкрива се естествено явление, разпростряло се сред множество жени, които изведнъж губят усещането за вътрешна зависимост, връзка с мъжа си.

Това никога не е било свойствено за жената. Живеейки до мъжа, жената винаги е привиквала с него, привързвала се е, чувствала е принадлежност към него. И изведнъж това изчезва, такъв е естественият край на развитието. Не трябва да обвиняваме жената за това, защото това е природно явление. Преди всичко, трябва да го изучим и след това да видим какво да правим в тази ситуация.

Такъв е резултатът от нашето развитие: излизаме от животинското стъпало и стъпваме на човешкото, Адам, „подобен” (доме) на глобалната природа. И доколкото сега трябва да се съединим с общата природа, с цялото човечество, това ни изключва от личните връзки. Природата иска да ни отвори очите – да ни изведе извън семейните рамки, за да може след това отново да влезем вътре, но вече на друго ниво.

Всеки помни усещането на любов, донесло му необикновено силни чувства, преживявания, въодушевление, пълнота, заради които си е струвало да сме заедно и да създадем семейство. Но след това усещането си отива. Защо в природата съществува такова състояние на влюбеност, което пропада, заставяйки ни после да го търсим през целия си живот?

Природата иска да постигнем истинската любов, отделяйки се от животинската, егоистична любов, която не е способна на дълго съществуване. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, достижим за сметка на естествения стремеж към противоположния пол, хормоните – към по-целенасочена връзка.

В обичайния живот такава връзка възниква за сметка на това, че живеем заедно заради децата или заради собствеността. А освен това, ни е удобно да бъдем заедно, защото можем да си помагаме, да се поддържаме, когато остареем. Но днес ни е необходимо да намерим вътрешна, по-висока връзка. Защото старите рамки вече не са способни да задържат човек: той пак може да ги захвърли и да замине. Децата порастват и напускат дома и вече с нищо не сме свързани – разделяме си имуществото и си тръгваме. Това се наблюдава повсеместно.

И за да се съхрани семейството, ни е необходим по-висок стимул. Точно както в целия свят, където трябва да постигнем мир и съгласие, иначе няма да можем да оцелеем. Но съединявайки се с целия свят от безизходност, изведнъж откриваме, че главната печалба съвсем не е в материалното благополучие. То е било само за да ни подтикнат да установим добри отношения.

А всъщност изведнъж ще открием, че вътре в тази връзка присъства ново усещане, отделящо ни от материалния живот. Чувстваме живота по-духовен, по-напълнен. Изведнъж ни се разкрива такова напълване, каквото никога не сме изпитали за целия си живот. Просто излитаме във въздуха, усещаме необичайна лекота в битието и не чувстваме смъртта.

Отначало съм бил просто принуден на тази връзка, под натиска на природата. Но след това изведнъж с изумление откривам, че това са съвсем други отношения. Просто не съм могъл по-рано да предположа, че по такъв начин ще получа много голямо напълване, над целия този живот.

Колкото и да разказваш това на човек, той все едно няма да разбере. Затова природата ни подтиква отзад, чрез страдания, заставяйки ни да се съединим, докато не сме се унищожили един друг. И се обединяваме от безизходност, за да може в крайна сметка да разкрием цялата картина на тази връзка.

Същото се случва и в семейството. Сега се ненавиждаме и не се искаме, желаем да се разделим. Но когато всеки от нас открие в света недостатък от любов, потребност и желание да обича, и разбере какво висше напълване носи любовта, той ще поиска да установи такива отношения и в своето семейство. Ще се върнем в семейството чак след като се научим да обичаме цялото човечество! И сега ще поискаме да постигнем такава вътрешна, лична връзка с партньора си.

И тогава вече няма да е важно това, че след някакъв брой години ще се състарим и ще станем не толкова красиви, както преди. Даже няма да забелязваме това. Ще изпитваме все същата първоначална влюбеност, но съвършено по друг начин и само след като се научим да градим вътрешните си отношения – съединявайки се заради това с целия свят!

Вървейки в крак с природата

Проблемите на съвременното общество е невъзможно да бъдат решени с никакви други методи, освен с образование, което ще научи човека да живее в интегрален свят, ще му помогне да създаде връзките, които сме загубили: с децата, между съпрузите, с началника на работа, с властите, със света, с цялата природа, включително и с домашните животни. Човек трябва да се научи на външни връзки, тоест на това, как да излезе от самия себе си и да започне да контактува с нещо навън, даже с домашната котка.

Нашето бъдеще зависи от това, как ще се научим да градим правилните отношения между нас, за да може всеки да съхрани своята уникалност, да се научи да изразява себе си вътре в обществото.

Първо, трябва да престанем да обвиняваме живота и да се възмущаваме от случващото се. Всички негативни явления в обществото и семейството, които днес наблюдаваме, са последствие от нашето развитие. Необходимо е да спрем, да направим разрез на днешното състояние и щателно да го изучим, заедно с данни и статистики.

Второ, трябва да изучим историята, която ни е довела до това състояние. От тази точка и по-нататък, получавайки знание за предисторията и статистическия разрез на даденото състояние, продължаваме да изучаваме неговата тенденция за бъдещето. Трябва да разбираме, че това развитие все едно ще се случи, искаме това или не. Ако се съпротивляваме, то природата със сила ще ни застави да влезем в този коловоз. Ако сами се стремим към него, то ще напредваме бързо, леко и приятно.

Тенденцията за развитие на природата е всеобща връзка, интегралност по целия свят. Затова трябва да се научим сами да израстваме към следващите стъпки, водещи към такава интегрална връзка, за да ги преминем леко и мъдро. Точно така, както готвим децата за живота, трябва сега да подготвим самите себе си за новия живот, който идва към нас. Това касае всички нива: отношенията в семейството, между съпрузите, с децата и с целия свят. Желая успех!