Технологичното развитие направи нашия живот удобен и комфортен, но станахме ли ние от това по-свободни и щастливи? Тайната на покоя и щастието е в усещането за хармония, а човекът постоянно се намира в дисбаланс, във вътрешно напрежение, тича за всички нови напълвания и в крайна сметка усеща пустота. Но източникът на щастието все пак съществува и се намира съвсем близо.

Ако аз поправя себе си и се превърна в интегрална част в целия този обем, в тази система, тогава –  променям света. Намираме се на такъв етап, когато не може да има никакво друго изменение. Природата през цялото ни подтиква напред. Мислехме си, че сами променяме света, а в действителност ни подтикват с така наречената палка на щастието. През цялото време се опитвахме да направим нещо, а в крайна сметка стигнахме до състоянието, в което можем да вървим към подобряване на света, само ако подобрим себе си: с нашето осъзнаване, чрез разумно разбиране на природата и връзката с нея, с равновесието с нея.

Мислим си, че можем да постигнем щастието с помощта на парите, властта, развивайки науките и технологиите. И в крайна сметка, въпреки всички придобивки, имаме опустошение и криза. Дошло е особено време, когато промените трябва да се извършат в вътре – в самия човек. И тогава ще постигнем щастие, което наистина няма аналог в нашия свят.

Човечеството стои на прага на новия свят, където действа друга парадигма на мислене, други закони на взаимодействие. Ние като малки деца, раждащи се в света, трябва да се научим да живеем в тази нова реалност. Какви са условията за влизане в новия свят, и каква е тази наука за живота, която отваря на човек вратите към бъдещето?

Без страдания е невъзможно да се придобие щастието. Но страданието трябва да бъде целенасочено. Също като щастието – и то трябва да бъде целенасочено. И тогава в този момент, в който определяме целта, ще видим, че трябва да напредваме в двете състояния. Това се нарича напредване в средната линия – по златната пътечка между тях двете. А целта е – непрекъснатото щастие.

Без да реализира себе си, човекът не може да оправдае своя живот. Търсенето на това как да се реализираме,  ще ни доведе до големи промени. Ще достигнем до такова състояние, в което ще можем да помогнем на всеки да се реализира по най-добрия начин, защото всеки човек може да достигне върха на живота! Никой няма да може да му попречи да помага на другите и да се чувства „голям“ сред тях. В крайна сметка, цялото човечество трябва да стигне до това.

Без страдания е невъзможно да се придобие щастие. Но страданието трябва да бъде целенасочено. Както и щастието. И тогава, в този момент, когато определим целта, виждаме, че трябва да напредваме в двете състояния. Това се нарича напредване в средната линия – по златната пътечка между тях. А целта  е – непрекъснатото щастие.

Благополучието на всеки от нас зависи от благополучието на целия свят. Моето щастие и здраве зависи от щастието и здравето на всички. Аз мога да бъда задоволен, да бъда здрав и да се чувствам  в безопасност само при условие, че това ще бъде у всеки.

Нищо няма да ни доведе до успеха, освен съответствието на тази система в природата, която се разкрива сега: обединение, връзка, интегралност и глобалност. Затова всички наши действия и планове си заслужават да бъдат свързани с това. С помощта на обединението ние ще постигнем добри отношения, благополучен живот, безопасност и успех във всичко.