Жизненият успех на нашите деца пряко зависи от възпитанието. Но сега, не работят нито предишният подход към възпитанието, нито предишната индивидуална форма на успех, те не се вписват в рамките на взаимозависимия свят. Ние ще трябва да приемем интегралната форма на взаимодействие с обкръжението, да се научим на изкуството за изграждане на семейните връзки в обществото – в това е ключът към успеха в „кръглия” взаимосвързан свят и на това изкуство трябва да обучим нашите деца.

Днес здравето, успехите и радостта на децата влияят на семейството не по-малко, и дори повече, отколкото състоянието на родителите. А това, което искаме да достигнем и в семейството, и в обществото, са сплотеност, обединение. Но обединение може да има само в равенството.

Ролята на родителя  е – да научи децата на житейската мъдрост. Ако умеехме да създаваме правилното семейство, може би, вече щяхме да притежаваме инструментите за изграждането на правилните отношения и с чуждите хора.

Семейните съвети ни дават възможност да използваме дома си и нашето семейство като място, където да можем да се научим правилно да създаваме и уреждаме взаимоотношенията си с хората, било то с нашите деца, съпруг или съпруга, или с нашите възрастни родители. Семейното ядро може да стане за нас „атомна станция”, която да ни обезпечава с енергия през целия ни живот – на децата в училище, у дома, на работа, с приятелите, с познатите…

До появата на психологията, науката за природата на човека и неговия вътрешен свят, човечеството не е изпитвало необходимост да изучава своето поведение.
Развитието е било, подобно на животинските представители, най-вече за осигуряване на храна и по волята на случая.
Едва сега, чувстваме необходимост от знания за човека, за обществото и обкръжението, за това как да го създадем и как правилно да организираме своя живот.
Не би трябвало да асоциираме с нещо мистично, придобиването на новата способност в човека за усещане на света, чрез друг.
Това означава развитие на погледа върху себе си, сякаш отстрани, с възможност да се види светът през очите на друг човек, което се оказва нужното условие за разбирателството, помежду ни.
Отговорна за раждането и отглеждането на децата, жената има по-голяма способност да показва съпричастност и да възприема желанията на другите.
Мъжът, вероятно не би бил добър войн, ако имаше това качество в същата степен и поради това, изпитва затруднение, при възприемане състоянието на другите.
Всеки от нас живее в семейство и разбира необходимостта от създаването му, в полза на нашето оцеляване и продължаване на рода. Имаме деца и сме задължени да ги възпитаваме.
Затова е важно да разберем психологията на противоположния пол, да я изясним за себе си, за да знаем как правилно да живеем, да разбираме другите и да се радваме на живота.
Включвайки се, един в друг, получаваме допълнително възприятие отвън и усещанията на другата половина от света.
До този момент сме се развивали егоистично, концентрирано в потребностите на собственото си тяло. Стремили сме се максимално да задоволяваме всевъзможните си желания и минимално да възприемаме знанието, мнението и възгледите на другите.
Днес, кризата, която е обхванала целият свят ни заставя да станем част от ближния, да възприемем неговата гледна точка, неговия възглед и вътрешния му свят.
Така можем да излезем вън от себе си, от собственото си ограничение и ставаме част от останалите хора. Придобиваме желанията, мислите на цялото човечество и всички негови възможности.
Напуснали, възприятията и изискванията само на своето собствено тяло, получаваме възможност да усетим цялата действителност.
И старата епоха, носителка на ограничените ни личностни усещания, отстъпва място на новата, която е характерна със съвсем друго усещане.
Появява се възможност да чувстваме действителността, не вътре, в своето ограничено възприятие, а чрез общото усещане и разбиране, събрано и натрупано от цялото човечество.
Сближавайки се с всички хора и приемайки всеобхватно възпитание от обществото, получаваме възможност да видим света в целия спектър от усещания и възприяти

Съществува Висша сила. Тя ни е създала. И в нашите сетивни органи, в нашето възприятие на реалността, ние можем да я привлечем, можем да предизвикаме върху себе си нейното въздействие. И тогава тя ще доведе до появяването на нови сетивни органи в нас, такива, които ще разкрият пред нас по-голямата картина на света, в същата тази реалност, която наблюдаваме и днес. По такъв начин, получаваме в своите ръце огромна сила, с която ще можем да разберем случващото се, получаваме възможност да изменим съдбата си.

Всички духовни практики говорят за някаква особена точка в духовното развитие на човека, работещ над себе си, когато той изведнъж получава озарение, сякаш пред него се разкрива нова реалност, по-съвършена и по-просторна.

Това е състояние на висшето, възвишено осъзнаване, както го наричат, „просветление”. Изглежда човек преминава някакво радикално вътрешно изменение, което му позволява да преживее състояние на озарение. Каква е тази преломна точка? Преживява ли нещо подобно човек, който се занимава с кабала?

Науката кабала е методика, предназначена за такова „просветление”. Човекът изучава условията, които подпомагат духовното развитие според науката кабала и влиза в такова обкръжение, което му помага правилно да се организира. Той започва да проверява върху себе си методите, които дотогава е изучавал на теория.

Отначало просто чете и се опитва да разбере без всякаква реализация на практика. Но след това, започва практически да работи с този метод: съкращава своето егоистично желание, отдава на обществото, готов е да се съедини с приятелите си. Такова състояние не се достига изведнъж, изисква се време.

Човекът започва да усеща внезапни подеми и падения. Отначало това се изразява просто в приповдигнато настроение, въодушевление, вътрешни преживявания. Това е подобно на възторга на обикновения човек, който се е вдъхновил от победата на любимия си футболен отбор като шампион или от внезапна голяма печалба. А след това изведнъж рязко падат неговите акции на борсата и той изпада в отчаяние.

Но засега това още не е духовно озарение. Човекът напредва, учи се. Той започва да разбира от какво зависи неговото напредване: от съединяването му с другите и се отменя пред по-високото ниво, т.е. пред отдаването и любовта към ближния. А освен това, чрез обществото, в което се учи, иска да въздейства на всички останали, на целия свят.

Ако човек така организира своите занимания, обкръжението за своята вътрешна духовна работа, тогава в него ще се извършват по-съществени изменения. По време на подемите и паденията започва да преживява много необикновени събития, а не просто смяна на настроенията.

Изведнъж усеща как върху света се спуска хубав облак, целият изпълнен със силата на любовта, на съединението. А след това облакът се изпарява.

Това някакви особени мигoве, които човекът преживява ли са?

Такова усещане може да продължи до няколко дни, но след това изчезва. Човек няма власт над него: нито за появяването му, нито за изчезването му. Очевидно е, че никакъв облак не се спуска отгоре, а се разкрива вътре в човека на мястото, където се намира.

и хора.

Стремете се да правите добро

Занимавайки се с кабала продължително време, постепенно човек променя своите определения за подеми и падения, за добро и зло. Преди е оценявал всичко спрямо своето желание да се наслади, спрямо егоизма, стремежът да преуспее.

Но сега вижда, че духовния успех се оценява не така, както материалния в нашия свят, не по това да е пред всички, повече да разбира, да е по-силен духовно, по-близо от всички да отиде до висшата сила.

Неговото отношение се изменя напълно. За духовен подем смята това състояние, когато нищо не иска за себе си, а повече обича другите и се грижи за тях. Той иска да достави радост на висшата сила безкористно до такава степен, че дори не иска тази сила да знае за него.

Стреми се да прави добро. И тогава започва да проверява себе си, дали е способен да отдава само на висшата сила, защото тя е над него или е готов на такова отношение към всеки човек на този свят? Така изяснява отношението си към хората, нали е казано, че от любовта към хората идва любовта към Твореца.

Човекът преминава през много състояния, процес, който отнема няколко години. Задължен е да го премине, докато не бъдат поправени всичките му основни вътрешни качества. И тогава чувства, че в него се появява такова осветяване, което вече не идва и не изчезва, а е повече или по-малко постоянно.

Това светене му помага да осъществи отдавна замисленото, да отмени себе си във всяко състояние, което би се случило с него, да види, че всяко състояние идва от единствената висша сила. Затова то е съвършено и вечно, като в Рая.

Само като анулираме своя егоизъм, можем да направим така, че да усещаме себе си в света на доброто, независимо от това какво се случва с нас. И човек иска да чувства доброто не защото е приятно, а защото така се отъждествява с висшата сила.

Наистина, сега разбира, че от самото начало се е намирал постоянно само в едно състояние, което е напълно съвършено. И само непоправените ни желания, разбити в началото на творението, по време на прегрешението при Дървото на Познанието, развалят цялата картина за нас. Ние гледаме на всичко чрез своя егоизъм и затова виждаме толкова непоправен целия свят. Ако се издигнем над своя егоизъм и го отменим, ще видим истинския свят, безкраен, съвършен и вечен.

Понякога човекът преживява необикновено чувство, като че ли сърцето му се разширява и целия свят се съединява в обща хармония и в едно течение. Защо не можем през цялото време да виждаме света такъв?

Не виждаме истинската картина на света, защото егоизмът ни преобръща всичко, точно обратно. В резултат, вместо доброто, виждаме злото.

Всички престъпления, които виждаме в нашия свят, ни се представят поради непоправените ни свойства. Ако можехме да поправим тези свойства, то бихме видели, че светът е пълен с добро и в него няма нищо освен добра сила.

Път, извеждащ към светлината

Във всички древни духовни учения има понятие “духовно просветление”. Има ли такова понятие в кабала?

В кабала има понятие “проблясък”, тоест малка светлина, не разкриваща се напълно. Затова тя се нарича не “светлина”, а “проблясване” – това не е цялата светлина, а съкратената. Има много ситуации, в които се ползваме от такава съкратена светлина.

Много древни духовни учения разказват, че в течение на поколения е имало хора, които са разкрили светлината и този миг е преобърнал целият им живот. Те преживели това, което обикновените хора не чувстват и станали просветлени хора.

Те са разбрали, че целта на съществуване на човека е да усети тази светлина и че тяхната мисия е да помогне на останалите хора да я разкрият. Те са създали методики, които и до ден днешен съществуват във всички краища на земята. Какво мислите за това, действително ли всички методики водят към светлината?

Няма съмнение, че в течение на историята много хора са открили светлината, висшата сила, достигайки различни нива на постижение, дълбочина и висота. Те са ги разкрили благодарение на своя единствен стремеж да обичат хората.

Срещал съм такива хора, принадлежащи на различни култури: евреи, християни, мюсюлмани–софисти, будисти. Обикновено те се държат далеч от простата религия. Всички те говорят за едно и също: че трябва да се обичат хората и посредством тази любов се приближаваш към светлината, към висшата сила.

Нямам предвид различни съвременни мистики, които могат дори да повредят здравето и да нарушат паметта, но всички древни духовни учения говорят за любовта.

Можете да ме попитате защо съм избрал именно кабала? Работата е в това, че намерих в кабала научен метод, позволяващ на всеки да се сдобие с успех. Това е, което го няма в други методики. И затова в крайна сметка, всички ще използват методиката на кабала.

Действително, много пътища водят към Твореца, но има сред тях такъв метод, който е по-древен от всички останали и при това, е научен и пригоден за всички. Той не изисква от човека никакви физически действия. И се потвърждава с хилядолетия опит на неговото използване.

Затова се занимавам с кабала и мисля, че в близко време човечеството ще се възползва от нейната методика, за да излезе от кризата, в която се оказахме и да стигне до светлината.

Съществува Висша сила. Тя ни е създала. И в нашите сетивни органи, в нашето възприятие на реалността, ние можем да я привлечем, можем да предизвикаме върху себе си нейното въздействие. И тогава тя ще доведе до появяването на нови сетивни органи в нас, такива, които ще разкрият пред нас по-голямата картина на света, в същата тази реалност, която наблюдаваме и днес.
За да постигнем това, не е нужно да затваряме очи, да влизаме в медитация, да се възнасяме някъде в пустотата – нищо от това не е необходимо да правим. Трябва просто да погледнем по-дълбоко в този свят и през материята да прозрем силите, стоящи зад нея, програмата, която стои зад тези сили, общата сила на природата, управляваща всичко това.